Опитвайки се да се харесаме на всички, понякога крием човека, с когото си струва да се сприятелят

Наскоро се замислих за нещо, което съм правила неведнъж. И съм убедена, че не съм единствената.

Запознаваш се с нов човек. Искате разговорът да върви леко, да намерите общ език, да си допаднете. Започваш да търсиш общите ви интереси – любими книги, музика, спорт, работа, възгледи.

Дотук всичко е напълно естествено.

Проблемът идва, когато тези малки допирни точки постепенно започнат да се превръщат в твоя основна „самоличност“ при срещите ти с въпронися човек.

Пред един човек си голям любител на планината. Пред друг – запален предприемач. Пред трети – човек, който обожава спокойния живот. Пред четвърти – душата на компанията.

Всичко това може да е вярно.

Но когато различните версии на теб започнат да живеят собствен живот, понякога се оказва, че хората около теб изобщо не те познават. А още по-неприятното е, че започваш и ти самият да се чудиш кой всъщност си.

Не защото лъжеш.

А защото толкова дълго си се опитвал да бъдеш харесан от всички, че в комуникацията си с другите, си спрял да показваш пълната си същност.

Желанието да бъдем харесвани е напълно човешко

Психолозите отдавна знаят, че нуждата от принадлежност е една от най-силните човешки потребности.

Още през 1943 г. психологът Абрахам Маслоу поставя потребността от любов и принадлежност непосредствено след физиологичните нужди и сигурността в своята известна йерархия на потребностите. Не случайно. В продължение на хиляди години принадлежността към групата е била въпрос на оцеляване.

Днес вече не живеем в племена.

Но мозъкът ни продължава да търси същото усещане:

„Приемат ли ме?“

Източник: Maslow, A. H. (1943). A Theory of Human Motivation. Psychological Review.

Малко адаптация е полезна. Прекалената адаптация има цена.

Има интересна психологическа теория, наречена Self-monitoring, разработена от психолога Марк Снайдър.

Тя описва колко силно човек променя поведението си според ситуацията и хората около него.

Хората с високо ниво на self-monitoring са отлични в социалните ситуации. Те лесно усещат какво се очаква от тях и инстинктивно нагласят начина си на говорене, поведението си и дори мнението си така, че да се впишат.

Това често им помага да създават бързо контакти.

Но има и обратна страна.

Изследванията показват, че именно тези хора по-често изпитват усещането, че играят различни роли в зависимост от средата, вместо да действат според една устойчива представа за себе си.

Източник: Snyder, M. (1974). Self-Monitoring of Expressive Behavior. Journal of Personality and Social Psychology.

Всички сме малко хамелеони

През 1999 г. психолозите Таня Чартранд и Джон Барг описват така наречения „Ефект на хамелеона“.

Те установяват, че хората несъзнателно копират езика на тялото, жестовете, начина на говорене и дори израженията на човека срещу себе си.

Това не е недостатък. Напротив.

То създава доверие и усещане за близост. Проблемът не е, че заемаме нечий жест.

Проблемът започва тогава, когато започнем да заемаме чужди ценности.

Източник: Chartrand, T. L., & Bargh, J. A. (1999). The Chameleon Effect: The Perception–Behavior Link and Social Interaction.

Истинският въпрос не е „Кой съм аз?“

Мисля, че книгите за личностно развитие понякога ни подвеждат.

Те непрекъснато повтарят: „Бъди себе си.“

Но рядко обясняват какво означава това.

За мен по-важният въпрос е друг: „Кой човек съзнателно искам да бъда?“

На мен ми отне години четене, размисъл и много грешки, за да разбера, че характерът не е нещо, което просто откриваш.

Той се изгражда.

И се изгражда чрез избори.

Когато седнеш и решиш:

• Кои са ценностите ми?
• Какви компромиси никога няма да направя?
• Как искам да се държа с хората?
• Какъв човек бих искал да бъда след десет години?

тогава постепенно започваш да изграждаш собствена вътрешна опора.

И тогава вече не е нужно постоянно да се нагласяш според хората около теб.

Стоиците са разбрали това преди близо две хилядолетия

Епиктет пише:

„Първо си кажи какъв човек искаш да бъдеш; после прави това, което трябва.“

(Discourses, III.23)

Колко различно звучи това от модерното: „Открий себе си.“

Стоиците не говорят толкова за откриване. Те говорят за изграждане на характер. За ежедневен избор. За последователност.

За живот според собствените принципи, а не според чуждото одобрение.

Подобна идея откриваме и при Марк Аврелий, който многократно си напомня в своите Размишления да не живее според мнението на другите, а според разума и добродетелта.

Източници: Epictetus. Discourses, Book III. Marcus Aurelius. Meditations.

Най-големият риск не е да не ни харесат

Най-големият риск е друг.

Да прекараме години в това да бъдем толкова различни пред различните хора, че накрая да изгубим ясната представа какви сме всъщност.

И тогава започват въпросите:

„Защо не се чувствам удовлетворен?“

„Защо постоянно търся чуждо одобрение?“

„Защо ми е толкова трудно да вземам решения?“

Понякога причината не е липсата на самочувствие. А липсата на ясни вътрешни ориентири.

Едно упражнение, което може да промени много

Вземете лист хартия.

Без да бързате, запишете десет ценности, които искате да определят живота ви.

След това ги сведете до пет.

Накрая – до три.

Не тези, които звучат добре. Не тези, които обществото очаква. А тези, които бихте искали да ви водят дори когато никой не гледа.

Следващия път, когато трябва да вземете трудно решение, не се питайте:

„Какво ще си помислят другите?“

Попитайте се:

„Това решение доближава ли ме до човека, който съм избрал да бъда?“

Може би именно това означава да бъдеш автентичен.

Не да бъдеш еднакъв във всяка ситуация.

А да останеш верен на ценностите си във всяка ситуация.

Истинските отношения започват тогава, когато спрем да се нагаждаме

Най-големият парадокс е, че често се нагласяме към хората, защото искаме да изградим по-близки отношения с тях.

Но истинската близост не се ражда, когато човекът отсреща харесва версията, която сме създали специално за него.

Тя се ражда тогава, когато има смелостта да опознае човека, който сме всъщност.

Няма как някой да ни приеме истински, ако никога не сме му показали кои сме.

И може би затова най-дълбоките приятелства не започват с това да се харесаме на всяка цена.

Започват с това да си позволим да бъдем автентични.