Работохолизмът – моята зона на комфорт

Дълго време вярвах, че просто съм много амбициозна. Работех до късно, учех след работа, стремях се към перфекционизъм и рядко си позволявах или усещах, че имам нужда от почивка. С времето осъзнах, че работата не е просто това, което правя. Тя се беше превърнала в моята комфортна зона.

В работата знаех какво се очаква от мен. Полагаш усилия, постигаш резултати и получаваш признание. Чувствах се полезна, ценена и спокойна. Именно затова работохолизмът може да бъде толкова коварен – той може да изглежда като добродетел, като пътят към по-добрия живот. И не мога да отрека, че понякога е.

Има си своите безспорни ползи. Усилията ми донесоха професионално развитие, уважение, по-високи доходи и финансова стабилност. Благодарение на тях успях да изградя живота си така, че днес да се чувствам добре.

Цената

Цената обаче, не беше малка. Пренебрегвах здравето си, близките хора и собствените си мечти извън кариерата. Имах чести периоди на прегаряне, апатия, пасивно агресивно поведение към колеги и близки. Ако нямах партньор, дори не търсех такъв. Работата запълваше цялото пространство и се превърна в обсесия, в едно „щастливо място“, където всеки 10 минути прекарани в работа, ме успокояваха, защото създавах, осмислях времето, „спасявах“ клиентите, колегите, проектите от евентуален провал.

Осъзнаването и Изборът

В един момент осъзнах, че не искам тя да бъде единственото нещо в живота ми. Не защото има нещо грешно в това да се посветиш на професията си. Някои хора съзнателно избират този път и намират удовлетворение в него. Аз просто разбрах, че за себе си искам повече – повече грижа за здравето, повече време за близките и повече пространство за личните ми планове, хобита, свободно време.

Балансиране

Днес все още се уча да намирам баланс. За мен това е въпрос на осъзнат избор. Да прецениш какво е важно за теб, какво получаваш в замяна на времето и енергията си и да приемеш последствията от собственото си решение без съжаление.

Въпрос към теб

Никой не знае кое е единствено правилното решение. Но си струва да си зададем въпроса: ако работата е нашата комфортна зона, дали тя ни помага да живеем живота, който наистина искаме?

Ако се разпознавате в тези редове, отделете днес десет минути и запишете какво искате да присъства в живота ви освен работата. Понякога промяната започва именно с това просто решение.