Да го кажем още в началото – аз вярвам, че мързелуването е нещо прекрасно!
Това е този блажен момент на бездействие. Когато няма важни задачи пред нас, няма напиращи крайни срокове, нито очаквания, които трябва да покрием.
Да мързелуваш е страхотно!
А действието на отлагането? … Самата дума ме кара да изтръпвам. Отлагането е нещо ужасно, гадно, грозно, измъчващо и сломяващо духа.
Това са моментите, в които знаем че имаме нещо, което трябва да свършим – и го ОТЛАГАМЕ… и това ни кара да се чувстваме зле.
Без значение дали става дума за задача на работа или вкъщи, дали е нещо само за нас или е обвързано с други хора, дали е нещо от което зависи бъдещето ни или само настоящето, или е нещо толкова просто като това да се обадим да си запишем час за фризьор.
Така наречените „прокрастинатори“ не отлагаме тези задачи и задължения от мързел. Най-често ги отлагаме поради лоша организация, липса на конкретика, страх от критика, ниско самочувствие и т.н.
Дали отлагаш или просто мързелуваш?
Чувствате ли се неконфортно, когато си почивате, въпреки че има неща за вършене?
Помислете колко важно всъщност е изпълнението на задачата, която избягвате.
Ако сте мили чиниите вече три пъти днес и няма нещо друго за вършене, тогава вярвам че няма проблем да се насладите на няколко часа релаксация преди да се захването с последното миене на чинии за деня.
Това дали не правим нещо от мързел или защото го отлагаме, зависи от нашите индивидуални нужди и преценка. Има моменти, когато „мързелуването“ не само е приемливо, но и полезно за повишаване на продуктивността и възстановяване. А „отлагането“ често е източник на стрес и неудовлетвореност, когато се отнася до важни и спешни задачи.
Избегни капана на отлагането, но се наслади на мързелуването
За мързелуване има и място и време в живота на всеки един от нас.
Този приятен и полезен момент на бездействие ни позволява да отпочинем и да се заредим. Не трябва да се самообвиняваме и да се чувстваме зле, когато се нуждаем от малко мързелуване. Не се чувствайте виновни, че се позволявате да си почивате, когато тялото и ума ви го искат.
Същевременно, трябва да бъдем внимателни, за да не попаднем в клопката на „отлагането за после“. Отлагането на важни за нас действия и задачи, бързо може да ни вкара в омагьосания кръг на стреса и неудовлетвореността.
Спрете, помислете и преценете – дали задачата пред нас изисква незабавно внимание или може да почака, без да усетим вина или друго негативно отражение върху нас.
Пожелавам ви да станете майстори в това да спазвате баланса между моментите на отдих и необходимите действия. Пожелавам ви също, когато дойде време за действие и задачи – да ги извършвате с ентусиазъм и увереност.
Така ще се чувствате по-пълноценни и доволни от своя живот.
